Кратка автобиография

На 6 май 1945 г. в 18 часа пада Бреслау (Вроцлав) и генерал Алфред Йодл предлага немските войски да се предадат. Малко преди това в красивата сецесионова клиника на д-р Тричков (на ъгъла на бул. Дондуков и бул. Левски) проплаквам аз.

1975 г. – Дипломна работа по архитектура, постъпвам в Софпроект и нищо от това, което проектирам, не се строи.

1983 г. е повратна, тъй като излизам от бюджетната сфера и всичко, което ще извършвам занапред, си го спускам сам, а няма да се спуска отгоре. Избирам девиза на Сашо Сладура*: "Обичай занаята – службата презри".

Тъй като изпитвам паника от високото, а като малък всички ми казваха, че ще стана художник, за занаят избирам изработването на рисувани аксонометрични карти на градове за нуждите на туризма (това, което вижда една птица отвисоко без сградите, които са далече, да стават по-малки).

Без страст не трябва да се живее и, слава Богу, появи се страстта към миналото на София. В столицата няма построена сграда, проектирана от мен, което със сигурност прави града малко по-красив.

След 1989 г., като видях колко слаба е човешката природа, дадох клетва до края на живота си да не прекрачвам границата на Република България. Появи се идеята, че едно пътуване може да е не само навън, а и навътре.

2015 г. – Стъпвам с един крак в Рая.

* Сашо Сладура – обаятелен цигулар, затворен в Белене за разказване на вицове, където е убит.